Чайник с инфузер

Боросиликатното стъкло е откритие на немския стъклар Фридрих Ото Шот. Той започва да го произвежда в немският град Йена в края на 19-ти век. Този вид стъкло съдържа основно два химични елемента - около 12-13% борен триоксид и 80% силициев диоксид. Те са безвредни за здравето и околната среда, но придават на стъклото специални свойства.

Боросиликатното стъкло е по-трудно за производство от обикновеното и изисква много по-висока температура и специална технология. Това е една от причините то да се произвежда само на няколко места в Европа и цената му да е по-висока. Боросиликатното стъкло е по-пластично от обикновеното, което го прави подходящо за изработка на съдове с много по-сложна форма.

Боросиликатното стъкло е известно с това, че има много нисък коефициент на топлинно разширение (около 3 пъти по-малък, в сравнение с този на обикновеното). Поради тази причина то е доста устойчиво на термичен шок и няма да се счупи, дори при екстремни температурни промени. Продуктите, изработени от този материал, могат без проблем да съхраняват много студени или топли напитки, както и да бъдат слагани в хладилник, микровълнова печка или миялна машина.

Боросиликатното стъкло е известно със своята висока химична устойчивост. Тя свежда до минимум миграцията на натриеви йони от стъклената матрица. Каквато и течност да сложите в бутилката, материалът няма да взаимодейства с нея и да промени по някакъв начин вкуса и аромата ѝ, нито пък ще отделя някакви вредни за здравето вещества. Това е една от причините този вид стъкло да се използва за съхранение на лекарства и направата на ампули, лабораторни колби и епруветки и т.н. То се използва и за изработката на някои скъпи марки чаши за вино и друга кухненска посуда. Можете да го срещнете в някои от най-елитните винарни изби и ресторанти в света.

Боросиликатното стъкло има толкова добра химична устойчивост, че се използва и за съхранение на радиоактивни отпадъци. Този процес се нарича витрификация.

Що се отнася до здравината, този вид стъкло е по-твърдо, по-здраво и по-издръжливо от обикновеното. Според ска̀лата за твърдост на Моос (където тебеширът е с твърдост 1, а диамантът с 10) боросиликатът е категоризиран като 7.5. Обикновеното стъкло е с твърдост около 5.7 до 6.

Това означава, че боросиликатът е по-устойчив на удар. Ако изтървете бутилка от такъв материал на земята, има голям шанс тя да остане непокътната. Разбира се това зависи до голяма степен от височината от която пада, както и от повърхността на пода. Ако все пак това се случи, боросиликатното стъкло се чупи на по-големи парчета, вместо да се раздроби на хиляди миниатюрни стъкълца, които са невидими за окото, но могат да ви порежат или да се забият под кожата.